Перперикон

Перперикон е най-големият мегалитен археологически обект на Балканите, открит от проф. Николай Овчаров , известен като българския Индиана Джоунс . Той се намира на висок , скалист хълм около 15 километра на север от Кърджали.

Първите следи от цивилизация на Перперикон са от 5000 г. пр. Хр., но това, което представлява най-голям интерес за археолозите е по-ново ( 1500 г. пр. Хр ) , и е единственият известен огромен тракийски град , наречен ” Европейската Мачу Пикчу ” Разкопките разкриват сгради, улици, площади и система за водоснабдяване – неща, които никой никога не е свързвал с “варварските” траки.
От особен интерес е огромен олтар с големина шест фута в диаметър,изсечен направо в скалата . Тук траките са практикували своите а през V век, след християнизирането им от римланите са построили малка църква.

Белоградчишките скали

Белоградчишките скали са най-известният скален феномен в България. Невероятните скални образувания заемат площ от около 30 км . За повече от 200 милиона години, дъжд, вода и ветровете са изваяни тези скалисти зъбери, трансформирали са безформения камък в скулптури, които приличат на митични същества, животни и дори човешки силуети. Тези 200 м-високи (600 фут) скални колони, образуват естествена крепост. Белоградчишките скали са известни със своята номинация в проект, наречен новите седем чудеса на света и са включени в списъка за 1984 на сайта на ЮНЕСКО

Мадарският конник

Мадарският конник е голям скален релеф издълбан на Мадарското плато, източно от град Шумен в Североизточна България. Релефът изобразява величествен конник, пронизал с копие лъв, лежащ в краката на коня му. След конника тича куче. Релефът е издълбан в отвесна 100 метрова скала, на 23 м от земята.

Паметникът е датиран от началото нa VIII век. Надписите около релефа се отнасят за събития, случили се по времето на българските ханове Тервел, Кормисош и Омуртаг. През 1979 г. Мадарският конник включен в списъка на ЮНЕСКО като паметник със световно наследство.

Рилският манастир

Рилският манастир е основан през 927 г. от монаха отшелник Иван Рилски. Първоначално е бил построен 3 км на североизток , на ю сегашното си място се установява през 1335 г. В края на 14-ти век , манастира се превръща в огромно феодално владение . В началото на 15 век манастирът е ограбен , но през 1469 г. е възстановен и мощите на Св. Иван Рилски са били върнати от Велико Търново. Рилският манастир е от жизненоважно значение за запазване на българската култура и религия по време на османското веладичество , въпреки че османците са го плячкосвали няколко пъти.

През 1833 пожар поглъща почти всички манастирски сгради. Но с помощта на дарения е реконструиран. През 1961 г. манастирът е обявен за национален музей. През 1983 г е включен в Световното наследство на ЮНЕСКО.

Дворецът „Евксиноград”

Дворецът „Евксиноград” е един от символите на архитектурата след Освобождението в България .
Строежът му започва през 1894 г. от княз Александър I Батенберг.

Територията на парка е заемала площ от 55 хектара и е хармонична симбиоза между френски и английски стил. Обемно-пространствена композиция е забележителна и се характеризира с впечатляващи светлинни ефекти и сянки, използвайки сезонната динамика на местни и екзотични растителни видове .

В периода 1950-1953 г. площта на парка се увеличава със 150 дка за сметка на бивши лозя, овощни и зеленчукови градини.
Паркът е специфична екосистема с много богата колекция от растителни видове с голяма научна и ботаническа стойност. В него има повече от 45 вида иглолистни дървета, 26 широколистни дървесни видове и храсти, 22 вечнозелени растения и много други.

Паркът разполага с няколко оранжерии, в които се отглеждат над 500 вида цветя и над 200 вида фиданки за попълване на пейзажните групи и оформяне на нови.